6 oct 2016, 18:48

Един живот 

  Poesía » Filosófica
365 0 7

Взирам се в живота минал

амалгама от любов, падения, възход

пясъчните кули, които със замах е сринал

непростените ми грешки, за които няма брод.

 

В него има радост и страдание

сърце кървящо, ням възторг

протегнати ръце, изгарящо желание

еретични мисли отправени към Бог.

 

Един живот, но той е само мой

не искам на други да прилича

различен да си бъде сред съдби без брой

с името ми винаги да се нарича.

 

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??