Един живот – един спектакъл,
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.
Но бяга времето, изтече…
Понякога усмивка бях.
А сцената ми мрачна беше,
че с болка и тъга играх.
Е, уморих се, но не виках
за помощ с тежката торба.
Във нея с мъката посвикнах
и с монолога си – сама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse