17 mar 2019, 11:02

Един живот Страдание не стига 

  Poesía
392 3 7

Разлютиха се всичките ми рани,

животът ги отвори – няма срам.

Останах насред блянове заклани,

не се боях, не знаех що е свян.

 

Надмогнах се, защото, не с омраза

изпълнено е моето сърце.

Навсякъде е плъзнала Зараза,

който успее – да се отърве?!

 

Купете си поредната играчка,

връз раните нанасяйте мехлем.

Не ще да заздравеят, ала ваш`те

души ще са в заблуда – Прероден.

 

Не се страхувам, страдането вдига

духа, по-мощно и от обичта.

Един живот Страдание не стига,

да купи свръх – вселенската вина!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви- Елена, Ина, Иван, Васи, Райна, Blake! Радвам се, че сте тук - прекрасни сте!
  • Радвам се, щом ти въздейства! Благодаря ти, ...и за последването - също! Поздрави!
  • Поставяш важни въпроси, Данаиле и философията ти ми допада! Браво!
  • Страданието извисява човек, едно стъпало по-близо до бог! Разбираш смисъла на истинския живот - простите наглед неща! Харесах!
  • Прав си, Данаиле! Страданието повдига духа на човека! Колкото повече страдания изтърпява човек, толкова на по-високо духовно ниво се повдига. Пиимера с Иисус Христос е показателен!
    Поздравления!
  • Така е..няма кратки пътеки ....почувствах и "Надмогнах се, защото, не с омраза изпълнено е моето сърце..." Благодаря Данаил!
  • Олееее, финалът ме помля...
    Този стих няма как да се забрави...
    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??