13 feb 2010, 11:03

Един миг! 

  Poesía
424 0 0

Дъждът днес заваля тихо и плавно
и как времето спря бавно, и жадно
тогава ние с теб двама се унесохме 
със тъмнината и прегрешихме сладко!

 

Дъждът все още капеше по малко,
но за нас вън беше слънце,
защото телата ни се сляха, както
по филмите често става.

 

Всичко беше ненадейно,
просто две влюбени души, но за
моя радост сбъднаха ми се някой мечти
и едната беше ти…

© Ребека Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??