12 ene 2018, 3:05

Един мъж 

  Poesía » De amor
1164 0 7

   

             Един мъж

 

Оголих шията си нежна,

от любов ли, или бях небрежна!

Впи зъби в кожата ми бяла,

сълзи от кръв не бях видяла!

И въпреки това с усмивка на лицето,

Разкрих гръдта да прободеж сърцето! 

 

И ето пак слънцето изгрява,

с лъчите топли дните озарява.

В любов и вярност ти се вричам аз,

от днес до сетния ни час!

 

Поток от думи стаята препълва,

със поглед той душата ми изпълва.

Един мъж от родната земя,

накара ме света да прелетя

и пак при него да се върна,

усмивката му нежна аз да зърна,

тежката му гръд отново да прегърна!

 

       Николета Петкова

© Nikoleta Petkova Todos los derechos reservados

Споделена любов <3

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесна споделена любов в рими!
  • Силно доверие към любимия,
    душата се е разкрила изцяло, без колебание. Ники, това е
    една силна и безусловна любов, не всеки може да обича така.
    И не на всекиму е дадено да има в сърцето си такава любов. 🌸
  • Аа.. господин Йосифов, моят вампир не е от Румънска а Българска порода. Те се най-страшни, осебоно като са гладни! :D
  • Благодаря ви! Какво е любов без малко драма от една дама?
  • Добре...
  • Сетих се за един замък от съседна Румъния.Този мъж да не би да е дошъл от там?
  • Влюбено! Хареса ми.
Propuestas
: ??:??