30 jul 2015, 10:00

Един мъж и една жена... 

  Poesía » Otra
958 0 5

 

Един мъж и една жена...

 

В едно неуточнено време

на някакъв полусезон,

край някакво море крещели

жена и мъж със яден тон...

 

... Вървели бавно те, гневливи,

зад тях: подтичвало дете...

И очевидно нещастливи

вървели там... Но за къде?...

 

... Кой?... Вятърът ли да им каже?...

Но вятърът нали и той

все скита се като прокажен:

без дом, без нежност, без покой!...

 

А някъде един прозорец

навярно чака загасен

ръка с любов да го отвори

и пак да светне възроден.

 

За малко спирали... Тогава

детето спирало и то...

... Не спирала обаче врявата,

но за какво... Или-  защо?...

 

Забравили били отдавна

след Ерата на любовта,

че има мили думи... Главно

в общуването и страстта,

 

че трябва, вгледани в небето-

той да й подари звезда...

А с благодарност, след което

пък да му обещае тя,

 

подобно приказка вълшебна:

любов в разтърсваща игра

с живот красив като легенда

и танц на гъвкави бедра!...

 

... Но може би, не разгадали

енигмата на любовта,

били из нейните анали

изгубени с ненависта!...

 

... Дали възможно е: незгазено

и с поривите на страстта,

да лумне пламъче запазено,

останало от древността,

 

или в нахлуващата вечер,

разтворени в неясен мрак,

те, диалогът си обречен,

ще продължат край този бряг?...

 

... След тях, глава присвило в дрешката,

прозрачно в синкавия здрач,

и плод на любовта им (грешната!):

подтичвало детето с плач...

 

Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Просълзи ме...
  • Най-тъжното при подобни случаи е това, че децата страдат.
    Вярна картина от живота!
  • вгледани в небето-
    той да й подари звезда...

    реалистично ежедневие не виждаме звездите. )))
  • Реалистично!
  • Вечната приказка - смисълът на любовта не се измерва единствено с възможността да се жертваме неуморно за другия, а най-вече с готовността да се радваме на самото ни съществуване...!!!
    "Забравили били отдавна
    след Ерата на любовта,
    че има мили думи... Главно
    в общуването и страстта,

    че трябва, вгледани в небето-
    той да й подари звезда...!!!"
Propuestas
: ??:??