Един ненужно-южен вятър...

Навън ме вика Оня вятър

ненужно-южен в Есента

и разпилява той листата,

които ровя със крака...

И въздухът е пълен с нега,

и аз от нежност съм пиян,

но вятърът върти, а с него

светът върти се неразбран...

Все още много огън има

в огнището на Есента,

а със предчувствие за зима –

затрупваме го с пепелта...

Надяваме се да опазим

там въгленче, поне едно

и като в приказна фантазия

да лумне после то само!...

От вятърът ненужн-южен

да можехме да го спасим,

а в дни, когато ни е нужно

отново да възпламеним...

... Не е възможно!... Но в Душите

поне да спастрим топлина –

за да не зъзнат и мечтите

ни, както зимните цветя!...

...Те прелестни са толкоз нежни,

че може гений саможив –

да ги́ е съ́твори́л небрежно:

за мъртав свят... Макар красив!...

26.10.2019.