14 may 2023, 7:09

Един неразделен клас 

  Poesía » Filosófica, Civil
678 1 4
Отново заедно сме с усмивки на лица,
вдигаме с чаши по български наздравица.
Усмихнати хора с грейнали сега лица
отново са заедно със спомена от някога!
Пак сме заедно като пред черната дъска,
минаха години, но в нас остана вярата.
Вярата, че останала частица надежда, не тъга,
със съдби различни, но събира ни спомена.
Косите посребрели и малко променени,
но сме си ние от техникума хора същите.
Един неразделен клас, но малко уголемени,
но всъщност си оставаме деца по душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??