2 may 2012, 9:30

Един прозорец 

  Poesía » De amor
738 0 10
Един прозорец
Прозорецът ти сляп мълчи...
в очите ми една сълза
се смеси със сребристи лъчи
от безмълвна и плаха луна.
Не беше случайно...
сълза по невъзможна любов,
непокорна, тя блесна издайно,
като огън на жребии суров.
Сърцето потрепери във смут
- дълго те търсих в съня,
ще дочакам ли в нощния студ, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??