2 feb 2015, 18:14

Един стакан лято 

  Poesía » De amor
1074 3 20

 

                                     Когато го целунах за последно,
                                     разбрах, че всъщност аз съм по-богатата.
                                                                 Анелия Гешева

 

 

Дойде съвсем към края в младостта.
Самотна бях.
И той самотен беше.
Научи ме със мисъл да летя,
с целувки, като лято, ме гореше!
И също като лятото, в дланта
рамесваше вълшебната палитра
от дните на Съдбата,
ала тя
ни дебнеше — настръхнала и хитра.
Надявах се на влюбване.
Почти.
И мислех си
”За него знам какво съм”
през нощите, потънала в мечти.
Но после се разминахме на косъм.
Сега съм само намек за жена.
Привикнах да го искам.
Да го нямам.
Заспивам по-самотна от луна —
безцветна,
непрегърната
и няма.
Разпръснах се като строшен стакан,
но тръгвам си — с целувка по-богата.
От мен създаде чувствен океан,
а ме изкъпа само с шепа лято.

 

 

 

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??