Един ужасно бавен блус

31 mar 2012, 19:21

Poesía » Otra

2563 8 47

Измислих галактика с много звезди,
но своя звезда нямам вече.
Самотен прозорец самотно блести.
Далече. Далече.
Отбиваш се тихичко нощем насън.
Така е, така е все още.
И чувам понякога стъпки навън.
Понякога нощем.
Припада над масите димен воал.
И саксът от мъка се дави.
Събирам усмивки от стар сериал.
Забравям. Забравям. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Един ужасно бавен блус

Искате да прочетете повече?

Propuestas