Толкова непознати сме почти,
когато заедно сме, мълчим,
но един за друг наум говорим си,
сякаш от векове съдба събира ни.

И променя ни,
светът започва отначало,
любовта дава ни едно добро начало,
събира ни в цяло,
хайде да погледнем в отсрещното огледало.

Аз съм друга,
ти си променен,
сякаш е някак по-красив ден,
щом ти невинно стоиш до мен.

Очите ти са някак по-различни,
май че блясък виждам в тях,
охх...
май и моето сърце тупти от страст.

Хора сред нас минават
и като влак бързо отминават,
ти забеляза ли ги,
или очи от мен не отлепи.

Спокойно,
нищо няма да се развали,
аз до теб ще съм, знаеш, нали...
напред погледни.

Назад спомените отминават,
скоростно си заминават,
оставам само аз,
моите очи, пръсти и власт.

Запленен си от това,
аз също от твоята добра душа,
мечти създава една сълза,
която крещи, че иска с теб да е до края.