ЕДИН ЗАБРАВЕН МЪЖ
... вятър свири на дудуци, люшка плажния камъш.
И вълната на кълбуци тръшка се – нашир и длъж.
Сякаш срязани консерви, скърцат черните скали.
Облакът над тях се нерви – много дълго ще вали.
Плажът гърчелив се спити като туфи гнил сусам.
Сякаш бродя по бисквити. Накъде? – и аз не знам.
Гларусите зъзнат – мокри, и се питам: – Отче наш,
пътниче без път и покрив, кой съм в мокрия пейзаж?
Леко трезвен. Сам. Излишен. И почти забравен мъж.
Аз съм Никой, който пише рими – с клечка от камъш.
13 юний 2023 г. ...