ЕДИН ЗАБРАВЕН МЪЖ

... вятър свири на дудуци, люшка плажния камъш.

И вълната на кълбуци тръшка се – нашир и длъж.

Сякаш срязани консерви, скърцат черните скали.

Облакът над тях се нерви – много дълго ще вали.

Плажът гърчелив се спити като туфи гнил сусам.

Сякаш бродя по бисквити. Накъде? – и аз не знам.

Гларусите зъзнат – мокри, и се питам: – Отче наш,

пътниче без път и покрив, кой съм в мокрия пейзаж?

Леко трезвен. Сам. Излишен. И почти забравен мъж.

Аз съм Никой, който пише рими – с клечка от камъш.

13 юний 2023 г.

гр. Варна, 7, 35 ч.