14 jun 2014, 11:40

Единадесет месеца сълзи в куплети 

  Poesía » Otra
485 0 6

Поглеждам снимката... Сълзи
в душата ми валят отново.
И пак въпрос. Защо реши           
от този свят да тръгнеш скоро?
Защо премина ти на екс
и в  тоз' живот - отвори рана?
Защо се случи точно с теб,            
а аз да страдам тук останах?
Не искам да крещя на глас,
но  вътре съм вулкан затихнал,
събирам лавата в несвяст...             
а ти с очи лъчи разплискваш.
И все повтаряш... "Не плачи,
животът миг е, приеми го!
Виж...  даже котката мълчи,
приела истина двулика,
че аз съм Там и Тук сега -
енергия в Любов събрана,         
прегръщам обично мига
и чуй....  за тебе съм камбана,
която всеки път звъни,
щом пак за мен с добро се сетиш.        
Аз моля, мамо... избърши
сълзите. Сбирай ги в куплети!"


© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??