ЕДИННОТО ВЪВ НАС
Навярно не съзнаваш,
че с утеха ме раняваш.
Навярно непонятно ти се струва
как тялото смъртта си ще жадува.
Но в душата прислоних те
и към същността стремих те.
От мене мъртва оживя
и истината в миг позна.
Знай, че когато си сама,
аз страдам в своя самота.
И преди отново да заспиш,
в съня си ще усетя как трептиш,
а ти да обичам ми шептиш.
Ще обичам, щом заспиш!
Словото ми бе забулено в мъгла,
ала от горест ти накрая проумя,
че през живота преминаваш
и дете или Теб след теб оставяш!
Избор ти направи, както и аз…
И неизречимо е дори на глас,
но ще пожъне вечен клас.
Осмисли себе си и единното във нас!
© Камен Тодоров Todos los derechos reservados