Повярва, когато ти казах,че щастлива съм без теб,

повярва и,че друг топли леглото до мен,

повярвана всяка лъжа,а нищо не бе така!

Маска като на карнавален ден,

лъжа след лъжа,типичното за мен.

Душата си раздрах,че обичам те,досега как не го разбрах.

Отказах се от мъжа,единствен дал ми любовта,

Но далече съм вече,на другия бряг,останала сама,с усмивка на уста,

за да виждаш.че съм щастлива,да смяташ,че и при мен пак съществува любовта!

А сълзи обличат ме сега,плача,но не само защото се сбогувам с теб,

а защото знам,какво има тя,жената,която целуна,щом отвърна от мен очи.

Обичай я,с нея до гроб бъди,тя го заслужава,

има моите очи, и гласът и на мене пак прилича,

обичай нея,за да имаш част от мен,защото в онзи миг хванати за ръка с нея,

ти потърси моята зад теб, и взе я,сякаш без нея щеше да умреш.