27 nov 2012, 11:26

Единствен мой 

  Poesía » Filosófica
1279 0 8

като стрела

префучавам

ЕДИНСТВЕН МОЙ,

през теб,

без секунда престой,

без помилване,

еднопосочно все напред

поваляйки

дървета,

къщи,

приятелства,

семейства,

маски,

и натежала,

попритъпена вече,

уморена с окаляна опашка

усъмнена

във верността на посоката

горчиво усмихвайки се

премного наясно с

летенето...

 

към неизбежния

непоправимия...

към

десятката.  

 

© Цветелина Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??