15 feb 2011, 19:40

Единствен съдник и свидетел на едно прелюбодеяние 

  Poesía » Otra
826 0 12

Звънецът глухо,
несмело звъни,
сякаш се страхува
да не сепне съвестта ми.
Отварям -
вън на прага чакаш ти,
а от прегръдката ти ме разделя
дълъг миг

на изтезание.
Затваряме вратата онемяла,
а тя ни гледа,
без очите ù да мигнат
и не прегръдка за "Здравей!",
а сякаш за раздяла
е нашият дочакан вик
настигане.
Гравитацията земна
вече не важù,
от страст дори
звездите са пияни,
незнайно как
са слезли
и пируват
в твоите очи
в едно
със сто вселени,
с двеста океана.
Бентовете на фантазията
със целувки срутваш,
дланите ти
са река
за зажаднялото ми тяло,
в пулса на желанието ти
се вслушвам...
Кратка вечност...
Аз и ти
с ме цяло.
Вратата

кестенявия си поглед

свежда -

единствен съдник

и свидетел

на нощта ни,

захлопва се след теб,

ранява ме,

с надежда,

но нямам право

на обжалване,

присъдата е

безпощадна.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Еха... , че хубаво!!!
  • Страхотно е!
  • Прекрасен стих, Дани!
  • Сякаш и аз съм сивдетел. Летят страшни картини и хубавото е, че на всеки кинолентата е различна.
    Виждам всичко като предмет под вода, като в сън - накъсани движения, ярки цветове... Все едно. СТАХОТЕН стих!
  • Искам да кажа, особено на "привържениците " на Десетте Божи заповеди, че се разграничавам от Лирическата . Благодарности на всички, които споделиха с мен!
  • Много е хубаво, Дани, много!
  • Страхотен стих!
  • Хареса ми!
  • Вратата
    кестенявия си поглед
    свежда -
    !!!!!

  • Остави вратата леко открехната...Току виж времето смекчило присъдата
    Поздравче!
  • Хубаво!
  • Трябва да елиминирате свидетеля и ще остане само страстта!Понякога е по-добре да не се вслушваме в гласа на разума,а на чувствата!Поздрав за хубавия стих!
Propuestas
: ??:??