29 abr 2017, 22:13

Единствената сигурност 

  Poesía » Otra
257 2 1

Единствените сменят се с моментите,
отиват си с премигване на клепки.
Не се замисляш даже над последствията –
и без това животът е нелеп.
Изпращаш ги спокойно в залез слънце
и в утрото изправяш се, напред.
Ще дойде друг единствен, малко зрънце
е вярата, покълнала във теб.
Не търсиш никой, никой не задържаш,
приемаш просто даровете на съдбата.
Обичаш ги, отдаваш се до дързост,
а в завещание им оставяш свободата.
Любов, омраза – всичко си отива.
Остават само белезите на раздялата.
Болезнено да ти напомнят, че си жива
в единствената сигурност – промяната.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

27.04.2015

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса, Наде! Поздрави и напред!
Propuestas
: ??:??