10 oct 2017, 11:03

Единственият 

  Poesía » De amor
510 3 6

Уморен си, нали?

Денят беше тежък.

Ела, полегни.

Ще те завия с надежда.

Ще пришия криле

в съня да летиш на високо,

а ти търсиш къде

да направиш гнездото на охлюв.

Да се свиеш в кълбо

далеч от тревоги и грижи.

Не, не искам! Недей!

Та нали все още сме живи?

Нека има обич и плам,

и летеж, и падане ниско.

Не, не искам да знам,

просто нека сме дръзки.

Нека бъдем едно

в победа и поражения тежки.

Аз съм просто жена

във ръцете ти нежни и жежки.

Уморен си, нали?
Денят беше тежък.

Ела, полегни,

ще те обвия в надежда.

Ще те опия с любов

и крила ще пришия.

Ти си моя живот -

единствен мой, мили!

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??