„... Животът непрекъснато се движи от болка в радост –

и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“

След всичко,

което се каза,

премисли,

оспори,

осмисли...

днес в мен

говори

единствено

болката.

Тя гори.

Тя е винаги с мен.

Тя е болка за хората,

моите,

за коварно избитите.

И за живите мъртви

сега.

За скръбта!

Тя е болка

за Нея, за Майката –

безвъзвратно загубена.

Дом, скъп мой дом –

ти, загиваща моя родино!

                                                          Иван Бързаков, Сан Франциско, януари 1981