17 oct 2008, 0:58

Една 

  Poesía » Otra
686 0 1
----------------------------------------------------------------------
Една жена, готова бремето да поеме,
потъва в света безпределен,
но пак бърза - няма време,
грабва я кръговрат неразделен.
Една пустиня длан протяга
да спре ветровете мощни,
а дъхът бяга,
изпит от видения нощни.
Една зора, разкъсала небето,
превръща света ни в рай,
а докосването й съживява полето, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??