На Маги
Реката мълчаливо бързаше
да срещне идващата нощ.
Последните отблясъци на слънцето
понесла върху мокрия си гръб.
Оглеждаха се в огнения залез,
задрямващите сгради и мостове.
А стъпките бродираха асфалта,
намерили внезапния синхрон
във търсене на близката възможност.
Най-близката сред дефицитно време,
която с одобрение докосваше ...