29 oct 2007, 9:00

Eдна безкрайна синя доброта 

  Poesía » Filosófica
1042 0 23
На Маги
Реката мълчаливо бързаше
да срещне идващата нощ.
Последните отблясъци на слънцето
понесла върху мокрия си гръб.
Оглеждаха се в огнения залез,
задрямващите сгради и мостове.
А стъпките бродираха асфалта,
намерили внезапния синхрон
във търсене на близката възможност.
Най-близката сред дефицитно време,
която с одобрение докосваше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??