Че пуша туй се знай, че пия – малко пия,
и тоз порок и той се знай,
и как го мразя всичко знай, от никой аз не крия,
и спомена за всичко туй да можех някъде да скрия.
И таз цигара аз да можех на някой друг да дам сега,
но нямам грам желание да тровя и мен и другите до край.
Цигарата ще си изпуша сам самичък, сам и толкоз откровен.
Едва ли някой ще желае да я вземе в този час от мен.
Часът е ясен – после идва краят, един живот – една съдба,
а таз цигара толкова жестока гори със своя плам сега.
Не се оплаквам за нищо в този час пред теб сега,
но тази длан е толкоз слаба, че не знам до колко аз ще издържа. ...