Една цигара време на гроба на брат ми

16 jul 2015, 18:21

Poesía

861 0 8

Чернее кръст сред юлско пладне.
Пръстта е все така ронлива.
Мълчи баирът като агне,
дими ръката и прелива.
Смъртта в очите ми вибрира
(Съдбата не е бисер в мида)
и всяко щастие матира,
щом някой близък си отиде.
Догaрят восъчните свещи,
но сякаш мрак виси над гроба...
Небето съм подпрял със плещи,
натирил всякакви прокоби. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Една цигара време на гроба на брат ми

Искате да прочетете повече?

Propuestas