Една цигулка свири Бах, любими!

Ти можеш мълком да отвориш

отдавна забравеният спомен

на нежен шепот и целувки.

И онзи дъжд приятно чукаш

сякаш на чинелите е седнал.

Отдавна беше ....може би от вечност?

Попитай шепнешком сърцето

и то ще ти отвърни лудо

във своето очакване, о клето –

не губи никога надежда.

Все очаква и прережда

остарели спомени и песни.

Една цигулка свири Бах, любими!

Ела и покажи ми, че сънищата

не са били напразни.

Образи са ми предсказвали

мечтание, което никога не свършва.

Една цигулка свири Бах, любими.

Мълком ще затворя онзи спомен,

който е задрямал въглен.

Дълбоко сърцето ще го скрия –

там в най затуленият ъгъл.

Така. Песента завърши.

Ще легна.

Сълзите си ще забърша!