Сеща се за мен  само когато е сам,

а аз какво да му дам,

себе си ли да продам?

Отрича пред  другите, че може да обича,

а пред  мен се зарича,

че винаги ще ме обича

и че на самота никога повече няма да ме обрича.

Какво печели със това да наранява?

Нима по този начин за себе си забравя

и себе си от мен спасява?

Не казва с коя си ляга

и през нощ към мен ръце протяга.

Нима си мисли, че може да ме има, щом реши,

щом изчезва за миг, нима ще се заличат и всичките лъжи,

нима няма да потекат повече сълзи.

Една е самотата и от нея боли!