С това стихотворение приключвам цикъл, в който включих най-доброто за Амалия. След него - няколко общограждански, през което време ще пренастроя лирата си на друга нежна струна.
Една година без Амалия
Четиридесет и пет години ти беше редом до мен!
Колко градове и колко гарнизони сменихме,
но ти не възрази - не се отказа нито за момент
от романтиката и от дружбата, която имахме.
И ако аз летях спокойно двадесет години,
и ако имах семейство и деца добри,
винаги съм знаел, чувствах го, повярвай ми,
че главната причина за това си ти!
Не сме живели в разкош и с глезотии,
но се обичахме и се радвахме на живота. ...