Слънцето пробуждаше земята.

Беше топла вечер, беше май.

Седна тя, намеси се съдбата,

на дивана на единият му край.

Естествено развиха се нещата.

Все едно през зимата да пада сняг.

Плахичко докоснах и ръката,

тръгнахме да търсим собствен бряг.

Дълго време не пестяхме сили,

до брега сме близо вече май.

Но мисля си че бяхме го открили,

още вечерта, на онзи топъл май.

До тук вървяхме честно и красиво,

без значение къде е този бряг.

Прекрасно е накрая ако си кажем мило,

все едно през зимата да пада сняг.

Ю. Р.