30 ene 2011, 20:05

Една жена [На всяка истинска майка] 

  Poesía » Otra
1149 0 3

Базалтово смирена е вечерната къделя,

една жена брои звездите с жадни, горестни очи

и таз жена нехае, че е седми ден - неделя,

защото работата си е работа в неделята дори.

 

Една жена, изпила своята горчива чаша,

попила капките от дъното със своето сърце,

превърнала ръцете си в стени, а тялото във стража,

на първи поглед строга, но с душата на дете.

 

И таз жена е всъщност цвете,

потъпкано в калта от земната съдба,

най-вярната и ревностна постеля на детето,

поръсена със бисерни искрици лична тегоба.

 

Една жена, а всъщност ангел,

сам Бог ми каза "мамо" да я нарека.

И вече зная - Той я е изпратил,

когато падна - тя едничка да ми подаде ръка!

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви от сърце!
  • Мони, пак ме караш да си спомням, че жените са по-стойностната половина от човечеството. Обаче как само го правиш! Не се страхувай да падаш, ти поне знаеш коя е най-благословената ръка! Голямо БРАВО!
  • Браво!!!
Propuestas
: ??:??