Една Любов!
Една любов остана в миналото.
Една любов ти погуби, една любов, която беше толкова прекрасна.
Помниш ли, колко беше влюбен в мен?
Помниш ли, колко много ме обичаше?
Аз ти вярвах, а то лъжа било е!
Толкова уверително го казваше, че ти повярвах.
Исках да сме заедно.
Желаех го много, но ти погуби нашата любов, защото повярва на една лъжа!
Една лъжа, която погуби нашата любов.
Хората, които ни завиждаха, ни разделиха, те измислиха тази коварна лъжа.
А ти им повярва.
Защо?
Сега аз съм сама, а ти си с друга.
Аз стоя сама, а ти си с друга.
Когато излязох на прозореца, те видях, колко беше мил светът, но ти отиде при нея.
Отиде до нея целуна я, и я прегърна, в този момент започнаха да се стичат сълзи по моето лице.
Влязох вътре и запалих една цигара, а след нея втора и така - цигара след цигара.
Спусна се димна завеса, димът чертаеше твоето име.
Сърцето ми крещеше обичам... обичам... обичам...!
Сълзите се спускаха по лицето ми и го мокреха.
Тези сълзи, които се стичаха казват, че те обичат.
Защо трябваше да повярваш на тази лъжа?
Защо трябваше да сме далеч един от друг?
Защо трябваше всичко да свърши така нелепо?
Дори да е нелепо, дори да е било всичко толкова хубаво, то вече е свършило.
Нито ти, нито аз можем да върнем времето назад!
© Виолина Атова Todos los derechos reservados
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!