Една любов бе тъй прекрасна.

Но таз любов невинаги бе ясна.

Една любов завинаги угасна.

Когато тръгна си от мене ти,

сърцето ми завинаги разби.

 С ръцете си го смачка ти

 и в коша го захвърли - уви!

  Защо остави ме сега – не знам?

И пак потънала в самота,

се питам как играе си със мен

таз съдба?

Но пак обичам те му казах аз,

                                  а  той обърна се и рече, не и аз!

Каква любов бе тя прекрасна!

Но тя завинаги угасна!