Във ден, неотбелязан в календара,
укрит между виновност и надежда,
под тъжен спомен и красива вяра,
най-крадената обич се оглежда.
На място, зачертано от кадастъра,
и с думи, тихо шепнати наум,
тя лумва с най-разтърсващите пламъци
и стига до небето като дим.
И чака пак, до следващата лудост –
умира от измислени вини.
Възражда се самичка, като чудо,
но времето до спомена брои. ...