Една любов, облечена в черна премяна,
нанейде отплава далече от мен
Една любов, която виждах в бяло,
за да възкръсна уби ме и отдалечи ме от мен.
И друга, която отблизо не виждах,
под сива премяна, донесе ми цяла дъга,
дъждовна обикна ме, сънлива, несресана, боса,
но при мене дошла сред нощта.
Отдавна забравих пясъка златен,
забравих и морския бряг.
Изкачих се тихо по дъгата на верандата
и в красивите ѝ багри се облях.
© Есенен блян Todos los derechos reservados