LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
14 mar 2007, 10:01

Една любов като река потече 

  Poesía
707 0 10

Две тихи стъпки

стон пораждат

в безсилие и самота.

След  болка

радост се процежда,

от радостта

пробужда се сълза.

Че колко време

вече чакам

пред тази

зинала врата

да се откриеш

и поемеш

протегнатата ми ръка.

И ето те,

стоиш пред мене -

къпят ни  лъчи

от светлина,

а пътят е от нас поела

болезнетата самота.

Кому са нужни

тука речи?

Без глас

душите ни трептят.

Една любов

като река потече,

щом с тебе

сляхме си дъхът.

Светът ни чака

да  го преоткрием,

разгърнал

свойта красота,

по пътищата му ще минем,

топлени от радостта.

 

 

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??