Чувам шума на листата,
животът край мен се свива.
Шептят навън цветята -
една любов си отива.
Не мога да спра да тъгувам,
не мога да сдържам сълзите.
Една звезда надолу пътува,
изгасва умряла пред очите.
Отразена луната в морето,
разлива се пак над града.
Празно е вече шосето -
хората вкъщи си спят.
Тъжни сърца разделени
мечтаят да се съберат.
А бяхме с тебе засмени,
как успяха да ни разделят?
Сълза по лицето се стича,
болка пронизва сърцето.
Аз казвам, че тебе обичам,
но гръм се чува в небето.
Чува се вик в тишината,
аз разпознавам гласа.
От мъка се къса душата,
ехо се разпилява из града.
Една любов бавно умира
в този късен летен час.
Една любов си отива,
умирам със нея и аз.
(09.09.2004 г.)
© Моника Todos los derechos reservados