4 jul 2007, 14:33

Една мокра пейка 

  Poesía
664 0 4
Една мокра пейка
Посред есента, когато
слънце грее и вали.
И земята е богата
на лъжи и на злини.
И когато заболи ме
и незнайно откъде
някой тъжно нарани ме
и сърцето прободе.
Аз ще седна на онази пейка
в парка, под самотното дърво.
Поглед вперила във мрака, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??