Само толкова трябва ти – кал и вода.
И един (не)човек да разпъне небето.
Да целуне Христос – и потъне в калта.
Да извърне глава - и измие ръцете.
Само толкова стига ти – сол и комат.
И най-гладният мигом най-щедър ще бъде.
Най-нещастният беден става пръв и богат,
щом заплаче за онзи, на вечност осъден
да си няма душа и отвръща очи,
да не вижда ни стигми, ни тръни, ни кръста.
Всеки може. И плаче. Този не. Той мълчи.
Той не би си раздвижил кръвта, нито пръста ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse