Една нощ, която ще забравим...
Знам, не трябва вече с тебе да се виждаме,
но остави ме само тази вечер да те посетя,
и да забравим случилото се между „здравей“ и „довиждане“,
да заключим външния свят зад тази врата...
Остави ме през прозореца да хвърля ключа
и да останем само двамата във нашата вселена,
а после да забравим това, което ще се случи,
да бъде като хубав сън през будно време...
Остави ме, нека те прегърна силно,
обещавам белезите след това да залича
и да забравя, ако случайно ми кажеш нещо мило, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse