В градините, където розите цъфтят
безумно раними, безумни жестоки,
както никъде,
ще прекрачиш ли с мен
в една полунощ без луна
(защото тя се срива в нозете на вълците)... ?
Не ми разказвай!
Искаш ли да ти покажа
как босонога, с кадифени поли
аз танцувам по струните на всички цигулки,
които крият в сълзите се най-красивото проклятие...?
И няма да спирам!
Нека е дъжд! Нека е огън!
Само в такава нощ мога да пронижа вятъра,
а той, непролял капка кръв,
да се люби до невъзможност с смърта си...
На съмване не ме търси...
Запалиш ли ''пожар от струни'',
дори и вещиците не предсказват твоето спасение...
© Рени Бакалова Todos los derechos reservados