Заспиваше ли?! Не, не се буди! В съня ти аз ще съм илюзия. Решила съм да ти разкажа приказка една, за двама влюбени. Не отваряй очи, само слушай. Той и Тя - две малки вселени различни, но... съдбата им бе решила по път да се срещнат... Той - пълна с болка душа. Тя - изплакана истина. Не познали любов... В нейната истинска същност. И не знаели даже, че тя съществува. В живота суров били само... мистично присъствие. Докато... Тя за него узнала. Тя познала у него сродна душа. И започнала... тяхната приказка. Знаеш ли? Те се търсят - всред свят от илюзии. Той не смеел. Бил плах... И уплашен в началото. Тя - прeстъпвайки неписани закони... Започнала тяхната игра... На любов. Да. Всъщност. Играта била по-истинска от всички други измислени. Водени от сърцата си... Той - превърнал се в нейния мъничък свят от мечти. Любимо момче. Тя - в незнайно любимо момиче... Неговият таен оазис в пустиня от хора. Тя е малката доза привличане. Той за нея е само глътка обичане. ... Тази приказка зная, не отскоро... И не знам от къде. Но и днес съществува под тайнствено име "Любов".
Разбира се, че си приличат началата на двата стиха, но:
Нима маргаритката в Плевен не прилича на маргаритката в Хасково?
Каква е тая параноя за сравнения на еднакви думи или редове?
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
п.п. Няма нищо, Рени! Позволих си да кача в коментар "Приказка" на любимия ми автор Дамян Дамянов. Ако и сега мислиш, че съм го преписала... Но заявявам, че моят стих е писан на 10.01.09 г. в автобуса за Варна, без да е било на лице, каквото и да е произведение на Дамянов.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.