Вървя по светлата пътека,
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от  всичките една  си избери.

По нея тръгвай и полека,
че стръмно е нагоре към върха.
Те птиците го стигат леко,
но и мечтите имат си крила.

Една, а дълго все я гоним.
Ще стигне ли животът за мечта?
Понякога тя пада долу…
И търсим я в най-ярката звезда.

Вървя по моята пътека,
че жива съм – не стига ли това?
И дишам, и тупти сърцето.
Задъхана нагоре се стремя.