/И котката прохожда из тревата.../
Една реалност може да горчи,
но тъжните неща не забелязвай,
а фокуса измествай настрани,
където няма истина напразна.
Опашката с очакване вирни!
Загубвай се изцяло из тревата!
Земята без умора се върти
пред топлото око на светлината.
И в кожата си все ще си добре,
и няма за кога да се укриваш...
На мравката поискай да дадеш
усмивчица без капка съпротива.
Една реалност няма, има сто.
Очите ти ще различат в мъглите
светулките на вечната любов,
ти само продължавай да опитваш!
/Стихчето е изцяло по картинката, която съм сложила за профилна снимка/
© Todos los derechos reservados