Една секунда все не ми достига.
Тролеят под носа ми заминава.
Купуват преди мен последна книга.
В последния момент сама оставам.
А щастието тихо си отива
на пръсти - за една секунда само
се разминаваме. И често жива,
в една секунда гасне любовта ми.
Но и нещастието ме пропуска
на косъм (тънък, може да се каже).
Задъхана през дните си препускам.
Секундата е бавна и протяжна.
Брегът на времето се рони ничий.
И никога не сме едни и същи.
Една секунда само ме обичай,
а после си тръгни... и се не връщай!
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados