Една сълза се стича по лицето,
остра болка пронизва ме в сърцето.
Любовта за мен не съществува,
студ в сърцето ми нахлува.
Една сълза пада на сърцето,
усмивката я няма вече на лицето.
Душата е прокудена във ада,
отново в пъкъла гори и страда.
Една сълза пресъхнала,
една любов издъхнала.
Оставят те следа с перцето -
болката, нестихваща в сърцето.
© Марин Маринов Todos los derechos reservados