"Неведоми са пътищата Божи, а ние за никъде вървим. Егоестично се усмихваме, а можем от живота най-святото да съхраним!"
Тежат клепачите и делникът подпухнал в очите ни угасва присмехулно. Под нозете ни немеят улиците глухи. Една усмивка, колко струва?
Забравен, единствен светофарът ни събира на кръстовище - изгубен някъде живот. На заем сме щастливи, а умираме. Не ни остана време за любов.
Безлични сме във сивото пространство. Нехаещи и чужди, непознали радостта, а малко трябва, една усмивка само, за да се докоснем до най-ценното в света.
Благодаря много за милите думи!
По принцип пиша повече любовна
поезия,отколкото някаква друга,
но мисля да направя още много експерименти,
както със стихове,така и с разкази!
Прегръщам ви всички!
Сиянче мила, много ме усмихна и ми припомни, когато
ходех през ваканцията на село Капиново, при моята баба,
останала сама, за другарче, колко хубаво беше!
Всички се поздравяваха, дори непознати, по седянки
се събираха хората и си помагаха, а сега...
Хубаво е човек да не се откъсва от корена си
и от УСМИВКАТА!!!Благодаря ти и прегръдка!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.