Вечер...
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва...
И над Света се стъмва бавно –
небето долу слиза плавно.
С безрой звезди във здрачината –
нощта захлупва с кош Земята...
Най-ярката звезда в безброя
избирам си: да бъде моя...
И тя политна изненадващо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.