Една вечер в страната на спомените-2...

... Морето, Слънцето и Вятъра

в Магичен залез бяха ни родили...

... Излизахме, подпалили водата-

Желанията още не открили...

В красив момент изваяли ни бяха

от слънчевия бронз на него лято-

напръскани от капчици блестяха

телата ни на залеза във злато...

В краката ни Морето кротко лягаше,

над нас кръжаха птици разтревожени,

а Вятърът в косите ни играеше

и будеше желания отложени...

А толкова и млади, но и древни

като Живота, който в нас пулсира,

разбирахме, че раждат се легенди

и тука, и сега, и във Всемира...

И плахо кожата ти нецелувана

докоснах с устни в тая ранна вечер,

и бяхме целомъдрени, но влюбени-

учудени, че се желаем вече...

А виеха в Душите ни неукротени,

столетия нестихвали Стихии,

които са създали теб и мене,

в които ще се завъртим и ние:

и най-напред гърдите ти целунах

със ореола им чаровно-тъмен,

издебнах ги когато се вълнуваха

и слязох на богинята до хълма!..

... От слабост непозната натежали

полегнахме за миг безкрайно кратък,

защото въздухът бе оредял и

без сили ни остави за нататък...

Умората надвила ни напълно

повика да празнуваме тогава...

... А Слънцето потъна, стана тъмно,

Морето засия като жарава...

Коста Качев