3 nov 2007, 13:08

Една звезда 

  Poesía
615 0 1

Една звезда огрява пътя тази вечер,

една звезда, останала сама в небето.

И аз така съм в нощната тъма и във сърцето.

Звездичке моя светла,

гледам те, а ти сякаш ми говориш -

напомняш ми за минали щастливи дни,

за един човек, за лято мрачно-черно,

за дни, които бавно ме убиват.

Една звезда по пътя ми ме следва,

до самия край вървя със мен

И сякаш нежно ми шептеше, 

и сякаш ме прегръщаше дори...

За теб ми тя напомни, за тебе, моя първа обич,

ти си вечен за сърце ми, вечен трън забит.

Забил се преди много време,

оставил кървави следи

и всеки миг се той обажда и навява ми сълзи.

И всяка вечер, щом погледна към небето,

виждам малката звезда,

тя е там и стопля ми сърцето,

сама е в нощната тъма.

Недей тъжи, звездичке моя,

аз при теб ще долетя.

Знай, ще бъда само твоя,

чакай ме до утре вечерта...

Чакай ме да ти се насладя,

почакай ме да си поплача,

страх ме е, че ако си отидеш,

ще бъда по-самотна от сега

Една звездичка огрява небето,

една звезда ме топли в нощта.

Малка звездичка ми топли сърцето,

тази звезда я доведе смъртта.

 

© Надежда Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихът ти е красив, мила Нади, но го подреди малко, за да изглежда по литературно Иначе като емоции си ги предала много изразно, поздравления
Propuestas
: ??:??