Една звезда в безкрая

5 jun 2007, 17:11

Poesía

636 0 1

Небето е осеяно със звезди,
всичко навън е заглъхнало, мълчи.
Вечер е и на поляната има две влюбени души,
любовта им не може да се опише с думи.

Една звезда, самотна в безкрая,
присветва и се озоваваш в Рая.
Тя от другите е различна,
нейната красота е безгранична.

Когато един името й нашепва,
някой друг някъде потрепва.
Звездата се вижда отдалеч,
но няма да свети веч.

И ето, че звездата започва да пада,
скръбта всеки човек напада.
Обвита е от мъглявина,
тя изгасна, загина.

Единствената звезда,
от безкрая слезна.
Единствената надежда,
в недрата на земята залезна
и завинаги изчезна.

Една звезда в безкрая

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas